Годината е 1876, Априлското въстание е разгромено. Бенковски повежда Хвърковатата чета към Стара планина. Целта му е да срещне Ботевата чета или да ги преведе във Влашко и от там да продължи революционната борба. Въстанците потеглили с "отворен байрак". Големият мемоарист Захари Стоянов пише за четата: "Тя се състоеше от 70-75 души, повечето конница." Тръгват, "без път, на север към Етрополе. Започва да вали. Дъждът се усилва, пада град, валежът преминава в мокър сняг."- пише в спомените си Тома Георгиев (първият секретар на четата). Въстаниците попадат на засади от турската потеря първо около Етрополе и после на запад с.Лопян, някои се загубват през продължителния преход.
Бунтовниците срещат трима овчари, които им донасят хляб, сланина, кисело мляко и парче каменна сол. Двадесет годишният син на единия овчар ги повежда към Тетевенския район. На 7 май /стар стил/, след раздялата с водача си, четата почива в местността Блюци. Захари Стоянов пише:"Намаленият състав на Хвърковатата чета започва да се суши на появилото се вече слънце. Петдневният дъжд и мъгла са просмукали цялото облекло. Някои търсят киселец, други заспиват.
Тогава се срещат с Нейо Крачунов.