Шуми зелений Вит, шуми...,
От турци диви в нощ гърми
планинсни тетевенски път...
Кого ли със себе си влекат?
"Напред овчарю, ни води!
Нас при Бенковски заведи!"
"Защо ви е потребен - знам,
ала не ще го аз предам!"
"Напред, додето слънчев зрак
не е разгонил нощний мрак!
В Балкана днес го сам укри,
следите му за нас закри!
Води ни в дивия усой,
където се укрива той!
На вси бунтовници глава,
той за гяурсните права
повдигна бунт, възстана пръв
и потоци проля от кръв!"
Шуми, лудее бистрий Вит.
Над него камен мост извит.
"Води при него сноро нас-
кемер награда теб тогаз;
не щеш ли - остър ятаган
и страшна смърт сред тоз Балкан!"
"Овчар съм, нямам аз имот,
но скъп е братовий живот.
И за пари не ще аз вам
юнака наший да предам!
Къде се крие нощ и ден,
таз тайна ще отиде с мен!"
И скочи той от моста в миг-
и нито звук и нито вик...
Потъна...дъното мълчи...
Над него луди Вит бучи...
В поемата "Шуми зелени Вит, шуми" е възпята героичната постъпка на Нейо Крачунов. Неин автор е словенския поет Антон Ашкерц /1856-1912/. Той е написал повече от 15 книги с лирически и епически произведения в стихове и пътеписи за освободителните борби на словенците и други народи, чиито бит опознава при пътуванията си.